По случай честването на 173-тата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов и 140 години от създаването на одата „Опълченците на Шипка“ ученици от 9. клас участваха в IX НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС „ВАЗОВАТА БЪЛГАРИЯ“. Целта е по този начин учениците да обогатят познанията си за историческите личности и приносът им в развитието на България, да се засили интереса на учениците към творчеството на Иван Вазов, да се засили патриотичното и родолюбивото възпитание.

Народният поет превръща България в една своеобразна вселена. Разглежда различни измерения на българското, умело събира различни гледни точки в една цялостна картина. От тази всеобхващаща картина изводът винаги е само един: трябва да обичаме и ценим родината си. Творецът не само заявява, че обича България, той го доказва с всяко свое произведение. Влага изключително родолюбиво чувство във всяка дума, успява да убеди читателя в светостта на всичко българско. Цялото му творчество е концентрирано около България, отдаден е на мисията си на народен поет през целия си живот. Важно е да осъзнаем важността на това да пазим родината си, да можем да се идентифицираме с нея навсякъде по широкия свят. Защото тя е единственото място, където винаги ще бъдем приети и обичани. Важно е всеки един от нас да погледне вътре в душата си, да потърси онова патриотично кътче, което трепва всеки път, щом зазвучи химнът, да се замисли за това как изглежда неговата България.

Духът на времето

И ето ти остана в сърцата наши…

Защо ли стана тъй? Защо?

Днес малцина те четат! Но исках да ти кажа,

оставаш си такъв – вечен и несломим.

Възпитаваш в неколцина упоритост, труд и свобода!

Родолюбието къде остана – питаме се двама.

Времето не е такова, дядо Вазов, както преди сто лета.

Патриарх си нямаме да мечтай за свобода,

да изпълва въздуха с нежност и мълва.

Аз съм българче и такова си оставам

с душа, в която посади гордост и възхвала.

Сега обирам черния срам на обществото,

отрекло смисъла един и падам

в твоята красота прекрасна.

Днес брат брат убива,

но не за правда и за свобода.

Дойде епоха ненадейна,

Днес променя се светът!

Стоим пред книгата студена

и питаме се с волен глас:

Какво и Как ще обясним

застанеш ли пред нас?

Спасение едва ли има,

когато забравил си Защо?

Пред езика славен нека да се поклоним

и за всичко дадено от теб да благодарим!

Ралица Ангелова